Споделено

Днес, случайно попаднах на една статия , която ми направи силно впечатление. Едно момче на 22 години си търси сериозна приятелка. Според неговите писания явно е попадал все на неподходящата. За неговата възраст не знам колко ги е сменил и какъв опит има с жените . Но колкото и да са , е разбрал че повечето търсят само материалното. Такъв стана живота в нашата страна. Постоянно се говори за пари и материални придобивки.Няма как това да не се отрази и на създаденото от нас поколение. Не само ние живяхме с надежди за по-добър живот , ами тази карма я прехвърляме и на нашите деца. Говорим за пари ,защото сме бедни, не се усмихваме поради същата причина. А нашите деца на какво ги учим ? Какво им говорим за да бъдат успешни било то в работата или любовта. Май много не им говорим и се получава един омагьосан кръг. И така ,всеки търси да е добре. Един като си намери подходящя работа , друг като си намери подходящ   приятел / щях да напиша любовник , но ми прозвуча някак си ирон...

    Изписаха се много статии за позитивното мислене.Всеки дава някакви съвети затова как да се чувстваме по-добре.И въпреки че има много добри и полезни съвети и уроци за по-добър начин на живот , ние трудно намираме нашия баланс. За всеки човек , той си е строго индивидуален.Ще ви кажа аз какво направих. Колкото и глупаво да звучи, на първо място поставих прошката.Простих на тези,които някога съзнателно или несъзнателно са ме обидили тук на този свят. Поисках прошка за всичко което някога съзнателно или несъзнателно съм направила, с което съм наранила или обидила някого през този живот. И най - накрая простих на себе си за волните и неволни грешки в моя съзнателен живот. Колкото и да ти казват да мислиш позитивно, ако нямаш хубава работа и добри приятели , всичко си губи смисъла.  Най - важното е и семейството, разбира се. Първото, което си наложих е  да живея в настоящето.Не сте ли се усещали, как неусетно се връщате в миналото и си спомняте някои негатив...

Тъжната истина

Изборът | Споделено

Пътят към щастието или Кой път да изберем , за да бъдем щастливи. ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ .......... Така започва всяка една приказка и завършва с хепи енд. В едно задружно и щастливо семейство се родило момиченце ,което озарило малката къщичка на своите родители с чудна светлина. Нарекли го Алба. Колкото по вече расталя, толкова по – красива ставала.Имала дълга и черна като албинос коса и червени като роза устни. А очите и били толкова сини ,като лазурно чисто небе. Красотата отвън идвала и от вътрешноста на нейната душа. Алба много обичала своите родители. Но дошъл денят в който птичката трябвало да отлети от гнездото. Тя трябвало да поеме по своя път. Тогава се появили трите орисници на съдбата. Всяка от тях носела по едно кълбо.Първото би ло изтъкано от златни нишки, второто изтъкано от сребърни а третото от обикновена прежда. Алба трябвало да избере едно от тях. Това бил изборът на нейния житейски път. Ако избереш моето кълбо -казала първата орисница -те чака живот ...

Омръзна ми от чалга културата с която ни заливат по радио и телевизия. Омръзна ми от модела на чалга певиците, който насаждат в младото поколение. Заливат ни с нестойностна музика, която възпитава модела на Барбитата, изглеждащи като порно звезди. Правокират младото поколение само как да си направи така наречения стейлинг. В крайна сметка се виждат само едни опънати изкуствени лица с обърнати устни, опитващи се наподобят тези на Анджелина Джоли и изкуствена гръдна обиколка /селиконова, разбира се /. И по принцип не слушаш и не оценяваш певческите способности на певиците, а гледаш какво са постигнали пластичните хирурзи. Няма място за сравнение дори с провокативната Мадона или с латино дивата Дженифър Лопес , да не говорим за Селин Дион или Уитни Хюстън / един глас, който си отиде нелепо от този свят/, а също и Шер / която прави страхотно шоу /. Те поне имат стил, чар и талант, които показват по – възможно най-добрия начин. Тях не само ги гледаш, ами и слушаш. Въ...

Замисляли ли сте се над  следния въпрос - Каква връзка има между приятелството и парите? Много е силна тази връзка и когато я няма, приятелството  се ''издимява като дим от комин''. С две думи, нямаш ли пари, нямаш и приятели.  Оказва се ,че голяма част от така наречените ни приятели те забравят като закъсаш и въобще не ти се обаждат.  А камо ли да те попитат как се справяш или как да ти помогнат. И стане ли въпрос за парична помощ, няма никой. Казвам го от личен опит. Като им плащахме сметките и им помагахме ,никой не се оплакваше. Има някой приятели, на които правим все някакви услуги. Направяш им услугата и после никакви ги няма. Особено единия. Появява се  когато трябва  да му се свърши някаква работа и си заминава с думите " Аз ще почерпя ''- ама така ги смотолява, че ти става ясно, че отново си използван.  Въпреки че са много добре финансово, нямат желание да  помогнат.  От единия взехме назаем една неголяма сума пари и ...