Споделено

Нека си спомним за една поетеса,отишла си рано от този свят,но оставила една ярка звезда със своето творчество. Ето нещо от  Петя Дубарова. Заключваха ме - счупвах всяка брава, не чувствах как вината в мен тече! А в сянката ми девствено лилава се вливаше и сянка на момче. Завръщам се! Вината ми огромна ме стяга в своя чер невидим креп! На дните ми от счупената стомна изтичаше налятото от теб! Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам. Пред теб! Неблагодарницата аз, смутена и виновна, се превръщам във стрък от тебе, в твой единствен час. И ти ще видиш - никак не е късно, свидетел ми е мъдрият Бургас. И твойта радост, мамо ще възкръсне, кълна ти се - виновницата аз!