Skip to main content

Posts

Showing posts with the label стихове

Спомен за Петя Дубарова

Нека си спомним за една поетеса,отишла си рано от този свят,но оставила една ярка звезда със своето творчество. Ето нещо от  Петя Дубарова. Заключваха ме - счупвах всяка брава, не чувствах как вината в мен тече! А в сянката ми девствено лилава се вливаше и сянка на момче. Завръщам се! Вината ми огромна ме стяга в своя чер невидим креп! На дните ми от счупената стомна изтичаше налятото от теб! Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам. Пред теб! Неблагодарницата аз, смутена и виновна, се превръщам във стрък от тебе, в твой единствен час. И ти ще видиш - никак не е късно, свидетел ми е мъдрият Бургас. И твойта радост, мамо ще възкръсне, кълна ти се - виновницата аз!

Земя като една човешка длан

България (Георги Джагаров) Земя като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна, Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан. Какво, че виха вълци и чакали из твоите полета и гори? С онез, които бяха с теб добри, ти бе добра, но злите не пожали. Земя, като една човешка длан... Но счупи се във тази длан сурова стакана с византийската отрова и кървавия турски ятaгян. Търговци на тютюн и кръв човешка продаваха на дребно твойта пръст, но паднаха под теб с пречупен кръст, че беше малка ти, но беше тежка. И стана чудо: смертю смерт поправ, усмихнаха се чардаклии къщи и заплющяха знамена могъщи, и път се ширна – радостен и прав. Сега цъфтиш! Набъбва чернозема под ласкавите български ръце, дъхти на здравец твоето лице и нова песен вятърът подема Земя, като една човешка длан... Но ти за мен си цяло мироздание, че аз те меря не на разстояние, а с обич, от която съм пиян!