Днес е студентския празник.
За някои останал спомен от изминалите години , за други е ден от настоящето.
Вярвам, че повечето от нас имаме хубави спомени от студентските години. Спомени не само от студентските купони, ами и от треперенето преди изпит и от ходенето на лекции и упражнения.
Имам чувството,че ние старите студенти влагахме повече усилия в учението и изпитвахме някакво задоволство и гордост, че сме студенти.Дано и при сегашните е така, но като гледам как влизат в институтите , без изпити и платено. То остави лесното влизане в заветния институт , ами лесно е и излизането и то с незаслужено висок бал. /не се отнася за всички студенти /.По наше време ни казваха така : шестиците за професорите, петиците за доцентите , а другите оценки за студентите.Сега някои от тях не знаят и родния си език , а камо ли нещо за българските просветители.
Наскоро гледах репортаж , в който питаха младото поколение студенти от СУ , на кого са скулпторите пред техния университет и повечето от тях си нямаха и представа, че това са най - големите им дарители Евлоги и Христо Георгиеви. А колко ли от тях знаят, че техния университет е първото висше училище в България открито на 1 октомври 1888 год.
Дано грамотните студенти са повече в България, за да не виждаме такава незаинтересованост и незнание от следващото поколение.
И въпреки всичко нека им е честит днешния ден и с гордост да го празнуват.
Честит празник на всички бивши и настоящи студенти!
Comments